моята философия

Всеки ден в училище е изпълнен с изненади, които носят радости и скърби, победи и разочарования.

Какъв трябва да бъде добрият учител!

На първо място учителят трябва да носи добро. Мисля, че педагогическата доброта е да спечелиш доверието на учениците, забравяйки всички техни недостатъци.

Бих искала учениците ми да виждат в мен близък човек, на когото да вярват, с когото могат да говорят откровено и от когото винаги могат да очакват помощ, но и в същото време да се поддържа необходимата дистанция.

Децата обичат ярките, интересни хора, те не могат да бъдат измамени, те чувстват най-малката лъжа. Заобичат ли учителя, те се влюбват и в предмета.Физиката е един от най-трудните за учениците предмети, но в същото време тя е много интересна и полезна наука. Дали детето ще започне да учи физика, зависи от начина по който му е поднесена информацията, от методите на преподаване.

Старая се да изясня, че физиката е навсякъде около нас и ние сме част от нея. Опитвам се да провокирам интереса им, да създам подходящи условия в класната стая, така че всяко дете да се чувства комфортно, за да може заедно да постигнем целите си.

За да се чувстват добре учениците са необходими много неща, но защо да не започнем с поставяне на точни и ясни правила и разбира се с похвала. Похвалата изречена от строгия учител, означава много за целия клас.

Как да мотивираме учениците?

Помагам на детето да постигне целите си

Помагането на децата за постигането на целите не само му помага да разбере точно какво трябва да направи и за какво време, но и ще му разкрие точно какви трябва да са постиженията му. Реализирането на всички цели и насърчаването, ще мотивира детето и ще го накара да повярва в собствените си усилия.

Имам разумни очаквания

Понякога сме склонни да очакваме невъзможното от учениците. Това създава излишен натиск върху подрастващите и може да доведе дори до депресия, ако целите не бъдат изпълнени. Затова трябва да поставим разумни очаквания, които могат да се постигнат с нормални усилия. Така детето ще се чувства доволно от себе си и ще работи по-усилено, за да се представи по-добре.

Обяснявам им защо ученето е важно

Учениците, които не се интересуват от уроците си обикновено не знаят защо училището е толкова важно за тях и за бъдещето им. Ето защо е редно да обърнем повече внимание на този въпрос. Децата трябва да разберат защо да учиш е от първостепенно значение.

Използвайте интересни техники за учене

Използването на различни методи на преподаване и учене и задаването на разнообразни домашни работи, може да накара учениците по-често да залягат над учебниците.

Насърчавам

Няколко насърчителни думи могат да направят чудеса. Ако детето е депресирано и смята, че не може да постигне целите си, не бива да му се караме, а по-скоро да се опитаме да го насърчим. Ако поговорим спокойно и му кажем какво да направи стъпка по стъпка, със сигурност ще го улесним. Така то ще следва „стълбицата“, която сами сме изградили и бавно ще се изкачи по нея.

Да превърнем ученето в състезание

Понякога конкуренцията може да се окаже достатъчна, за да накара детето да положи допълнителни усилия.

Практически за всеки урок се старая да създам някакво проблемна ситуация, да задам качествена задача или за дам да домашна работа да направят опит, който се прави с подръчни материали.

Голяма част от учениците идват в училище, не толкова за да получат знания, умения и навици, а за да контактуват със съучениците си. Затова, когато урока позволява задавам задача, която да се решава на групи – в клас или вкъщи.

Придобития опит днес никога не е достатъчен за цял живот: в края на краищата, каквото е било добро вчера, днес може да се окаже неудачно, а утре може да стане доста неприемливо. Само постоянният анализ и самооценка на дейността, и усъвършенстване на методическата система, може да гарантира успех в учителската професия. На такава вълна се опитвам да се настроя аз!

съвети за общуване в час

1. Твоето поведение подсказва на ученика какво поведение се очаква от него. Децата, от които се очаква най-много ще постигнат най-много.

2. Доброто настроение в клас е залог за ефективна работа.

3. Сковаването предизвиква стрес, което поражда у учениците желание да ти причинят подобно състояние.

4. Твоето добро настроение тонизира класа.

5. Насърчавай учениците при всеки повод. Насърчението е крайно необходимо – то стимулира. Да насърчаваме, не означава да хвалим – похвалата дава оценка на крайния продукт, но не и на вложените усилия. Тя констатира някакво състояние, без да посочва път за развитие и усъвършенстване.

6. Задавай ясни, категорични, недвусмислени правила и в тези граници позволи на децата свобода.

7. Насърчавай децата сами да вземат решения, да поемат отговорности.

8. Учи ги как да мислят, а не какво да мислят.

9. Когато се налага, твоето „не“ трябва да бъде твърдо.

10. Не се страхувай да кажеш „Не зная“

11. Задавай въпроси, за да си сигурен, че си разбран.

12. Задавай въпроси, когато си решил да посъветваш децата. Така те ще имат усещането, че сами са намерили решение и няма да се противопоставят.

13. Избирай подходящо време и място за предложенията си, за да бъдат приети, а не наложени.

14. Не потулвай конфликтите, а ги посрещай в упор и ги обсъждай.

15. Гневът е обявяване на война, негови следствия са единствено омразата и язвителността.

16. Не обявявай война на учениците.

17. Не заемай отбранителна позиция. Просто бъди прям, така ще предизвикаш у децата отзивчивост, склонност да те разберат и ще можеш да научаваш истината.

18. Ако детето е разгневено, не реагирай остро.

19. Използвай „аз“ послание при конфликтни ситуации.

20. Забележки прави тактично и любезно. Започни с нещо одобрително.

21. Бъди настойчив, но не агресивен.

22. Слушай.

23. Запазвай самообладание. При груба атака започни с въпрос: „Какво имаш предвид?“ Това ти дава време.

24. Ако въпреки всички твои усилия някои ученици не се отзоват, вината не е у теб – може би ще се намери друг, който да им помогне. Събери цялата си мъдрост и обич, за да осмислиш този факт. Никой не може да спаси целия свят, но:

„ДА СПАСИШ ЕДИН ЧОВЕК Е КАТО ДА СПАСИШ ЦЕЛИЯ СВЯТ.“